Jewel case е кутия за компакт диск, която се използва от пускането на компакт диска за първи път през 1982г. Това е пластмасова кутия от три части, с размери 142 на 125 на 10.4 милиметра. Две противоположни прозрачни половини са шарнирно свързани заедно, за да образуват корпуса, като задната половина държи трей (тава) за носители, която захваща диска за отвора. И трите части са изработени от шприцован полистирол.
На предният капак може да се постави обложка, съдържание и бележки. Бележките на подложката обикновено са брошура с размери 120 на 120 милиметра  или един лист с размери 242 на 120 милиметра, сгънат наполовина. Освен това обикновено има задна карта, 150 на 118 милиметра, под медийната тава и видима през прозрачния гръб, често изброяваща имената на песните, студиото, данните за авторските права и друга информация. Задната карта е сгъната в сплескана "U" форма, като страните се виждат по краищата (често наричани гръбнака) на кутията. Краищата обикновено имат отпечатано върху тях името на изданието и художника и често етикет или каталожна информация и са проектирани да бъдат видими, когато кутията се съхранява на рафт или поставка.
Тавата за носители щраква в задния капак и отговаря за фиксирането на компактдиска. Това се постига чрез централна кръгла главина от пружинни зъби, които захващат и ефективно окачват диска над повърхността на тавата, предотвратявайки надраскване на повърхността за запис. 
Според Philips името "jewel case" отразява или общото високо качество на дизайна на кутията в сравнение с първоначалните опити, или неговия външен вид. Първоначалните опити за опаковане на компактдискове са били незадоволителни. Когато новият дизайн, дело на Питър Дудсън, е „почти перфектен“, той е наречен „калъф за бижута“, "луксозна кутия". Друга публикация цитира Дудсън, който описва, че той „е добавил полирани странични ребра, които улавят светлината и блестят“ така полученият външен вид е довел до името.

Slim case за дискове първо станаха популярни за компактдискове, продавани в Япония и Европа, и се превърнаха в обичайна спестяваща място опаковка за записани компактдискове. Калъфите, използвани за CD сингли, продавани в Япония и Европа, са с дебелина 7 mm, с вложка тип " J-card ", показваща обложката през предната част на кутията, а също и през гръбнака и част от гърба на кутията. Самият компактдиск обикновено се поставя с данните надолу в кутията, така че изображението на самия диск да се вижда през прозрачния гръб на кутията.
Повечето Slim case продавани за записани компактдискове, използват мярката 142 на 125 на 5.2 милиметра, което е приблизително половината от дебелината на стандартна Jewel case за компактдискове, което позволява два пъти повече компактдискове да се съхраняват в едно и също пространство и обикновено се побират два в слот в стандартна стойка за компактдискове. Те обикновено нямат място за брошура с пълна опаковка, а само лист хартия за списък с песни или обложка, показваща се само през предната част на кутията. За разлика от стандартните калъфи за бижута, тънките калъфи са направени от две части, а не от три и нямат място за етикет на гърба. При този дизайн обаче "гръбнакът" е по-тесен, което прави дисковете по-трудни за идентифициране, когато се съхраняват на ръба на рафт.